Параклисът "Йоан Рилски Чудотворец" в двореца "Царска Бистрица" в Боровец и неговите старинни икони

Посетих двореца и парка "Царска Бистрица" и неговия новоизграден параклис посветен на св. Иван Рилски за пръв път през април, 2012 по време на ваканция. Поради общото "ново и неособено естетично" впечатление от храма не обърнах внимание на някои старинни икони, окачени по неговите стени. Направих единствено снимка на иконостаса за сведение. 

През септември, 2018 отново по време на ваканция посетих двореца и храма, но имах повече време да огледам иконите по стените. Именно тогава ми направиха впечатление пет от тях - изключение от общата колекция нови икони, създадени не по-рано от края на ХХ -  началото на ХХІ в. Именно те станаха повод да напиша настоящото съобщение с цел да публикувам направените снимки и да привлека вниманието на изкуствоведите и реставраторите върху тях, тяхното състояние, възможности за опазване и по-задълбочено проучване.

"Царска Бистрица" представлява по-скоро планинска резиденция и ловна хижа на владетелите на Третото българско царство, отколкото техен дворец. Изградена е от княз Фердинанд на място, избрано от княз Александър Батенберг за ловна хижа по поречието на река Мусаленска Бистрица в Рила. Изграждането на комплекса и парка, които виждаме днес, започва в края на ХІХ в. В периода 1898 - 1914 тук са построени "Стария дворец" в алпийски стил по проект на арх. Г. Фингов, втората дворцова сграда в национално-романтичен стил, съчетаващ елементи на модерната и възрожденската българска архитектура, по проект на арх. П. Койчев (1911-1914) и ВЕЦ-а (1912-14) в немски национално-романтичен стил. До 1945 дворецът е собственост на българското царско семейство. През 1946 е де юре национализиран. През 2002 имотът е реституиран на царското семейство и то го използва между 2006 и 2011. Държавата, претендираща за незаконно реституиране на собствеността, започва дела, като първите две от тях завършват с решения на Софийският окръжен съд (2014 г.) и на Софийския апелативен съд, признаващи имота за държавен. През 2017 започват преговори за извънсъдебно споразумение между страните по делото, но понастоящем (2018 г.) въпросът около собствеността на "Царска Бистрица" е все още неясен.

 

 

 

  

Повече за "Царска Бистрица" на страниците на: Цар Симеон ІІ  и Туристически информационен център Самоков

Параклисът "Св. Йоан Рилски Чудотворец" се намира в парка на комплекса с координати: 42°15'32.8"С и 23°35'46.0"И/ 42.259098, 23.596110. Построен е през 2006 г. по проект на арх. Христо Ганчев от "Тотал" ООД Самоков и е осветен същата година според строителниия надписи (върху табла) на западната му фасада. Представлява  еднопространствена, кръстокуполна постройка със скромни размери (поради липса на рулетка и други измервателни средства, нямах възможността да ги измеря но те със сигурност фигурират в одобрените строителни планове в Община Самоков) и  четири изявени кръстни рамена (източното, служещо за олтар е без абсида), осмостенен и островърх, пирамидален купол върху осмостенен барабан. Планът на сградата представлява латински кръст (издължено западно рамо) с квадратни, по-ниски междурамия. Правоъгълна врата, над която е разположен полукръгъл прозорец, оформящ своеобразен тимпан (разделени от вероятно бетонна греда) оформят входа от запад. Пространството пред него се покрива от продължение на покрива, подкрепено от две колони с квадратно сечение, облицовани с дърво. По този начин на западната фасада на параклиса се оформя своеобразен екзонартекс. 

Осмостенният куполен барабан се поддържа от триъгълни тромпи. Правоъгълните прозорци по него са разположени не в средата на всяка от страните, а при техните ъгли. Наосът се осветява и от Г-образните прозорци по стените на междураменните пространства. Прозорците са от дограма имитираща дърво и жълто релефно стъкло.

Сградата е с гладки, бели фасадни стени. Единствено цокълът е облицован с каменни плочки от сиво-жълт пясъчник с правоъгълна форма. Със същите плочки е покрита алеята, водеща до храма. Подът на храма и екзонартекса е покрит с пъстър теракот със светло-керемидени нюанси.

Покривът е покрит с ламарина с дебел страничен борд (корниз). Върху раменете на кръста е трискатен, върху междурамията на наоса и куполния барабан е двускатен, а върху купола е осмоскатен и пречупен. Върхът на купола е увенчан с метален кръст.

Масивната бетонна конструкция, ъглестите форми и качеството на изпълнение на храма напомнят повече за характеристиките на "псевдомодерната българската архитектура" от 90-те години на ХХ в. (своеобразна рефлексия на социалистическия брутализъм, развила се в резултат на хаотичен пазар на материали и услуги и занижени критерии за качество и естетика по време на политическия и икономическия преход на държавата от социализъм към пазарна демокрация), отколкото за стремежите на българските архитекти от първото десетилетие на ХХІ в. да творят архитектура в унисон със съвременните глобални тенденции.

Поглед към храма от югозапад.

Поглед към храма от запад.

Поглед към храма от североизток.

Поглед към храма от югоизток

Поглед към храма от запад.

 

Поглед към храма от северозапад.

Различните височини на купола и таваните в интериора и иконостасът създават впечатлението за силна разчлененост на неголямото, едноделно храмово пространство. Таваните и куполният свод следват формата на покрива и са облицовани с ламперия от безцветно лакирани дървени летви. Върху по-дългото западно рамо таванът е двускатен (проекция на триъгълна призма), върху раменете и междурамията таваните са проекция на вертикални пирамидални сегменти: с една триъгълна и две трапецовидни страни (при раменете) и две триъгълни страни (при междурамията), а в куполния свод е проекция на осмостенна пирамида. В унисон с геометричната естетика на постройката арките в основата на подкуполното пространство са трапецовидни. Стените са без стенописи, измазани с пръскана бяла мазилка. Изключение правят четирите триъгълни тромпи, върху които са помесетни изображенията на четиримата евангелисти.

 

Иконостастът е изработен от Г. Михалков и К. Илиев през 2005 г. Има само един ред, царски икони на св. Иван Рилски, Прсв. Богородица, Исус Христос и Йоан Предтеча.

 

  

 

 

 

Мнозинството от иконите, окачени по стените вероятно са подаръци на царското семейство. Повечето са нови, но сред тях отличих и няколко по-стари. Поради факта, че посещението ми беше част от ваканционна, а не изследователска визита не разполагах с измервателни средства и подходяща фотокамера. Ето защо, не успях да измеря иконите, но по окомерна преценка размерите им варират в рамките на 15-25 см. (ширина) и 25-40 см. (височина). Снимките направих с подръчния ми мобилен телефон. Осветлението и тяхното разположение в храма затрудниха постигането на качествени изображения. 

Каталог на старинните икони, изложени по стените на наоса в параклиса:

1. Икона на св. Мина, ХІХ в. Надпис: СТЬІ МИНА. Стиловите белези насочват към Банската художествена школа. Вероятно е била домашна. Намира се върху южната стена на западното кръстно рамо (вдясно от входната врата) и се нуждае от спешна консервация.

2. Икона на св. ап. Павел от 1886 г. Надписи:  С. Апостолъ Павелъ; 1886 г. Изглежда е принадлежала към апостолския фриз на някоя църква. Стиловите белези насочват към Самоковската художествена школа. Намира се върху северната стена на западното кръстно рамо (вляво от входната врата). Състоянието и е добро и не се нуждае от незабавна консервация.

3. Руска икона на Пресвета Богородица "Радост за всички скърбящи" (Всемъ скорбiaщимъ  радость), ХVІІІ в. Намира се върху западната стена на северозападното междураменно пространство. Състоянието е добро и иконата не се нужда от спешна консервация.

 

4. Икона на прсв. Богородица (портретно изображение), ХІХ в.. Надпис:  МР ΘΥ. Размерът и позата, подсказват, че е възможно да принадлежала към домашен дейсисен триптих. Стиловите белези и високото майсторство насочват към Самоковската художествена школа. Намира се върху северната стена на северното кръстно рамо. Състоянието не е добро и се нуждае от консервация.

5. Двупластова икона с изображение на прсв. Богородица Одигитрия, вероятно горният слой датира от ХVІІІ в. В горния десен и долния ляв ъгъл на иконата горният плас е олющен и разкрива фрагменти от долния - от него личат фрагмент от изображение на светица върху златен и червен фон. Формата на иконата е очертана от барелефна, позлатена, въжеста украса. Намира се върху северната стена на северното кръстно рамо. Състоянието не е добро и иконата се нуждае от спешна консервация.

Необходимо е да се обърне внимание на патронната икона над входа, която забелязах едва на снимките и подсказва, че е или стара или имитира по-стар оригинал, но поради качеството им е трудно да се прецени.