Областта Забърде (България, Сърбия)


Иван Василев 

Географско описание

Областта Забърде, произнасяна още като Забърдье, Зъбърдие или Забърге (на сръбски: Забрђе/Zabrđe) е историко-географска област в пределите на днешните България и Сърбия. Естествен център на на областта е град Годеч (с население от около 4300 души през 2015 по информация на ГРАО), който отстои на 45 километра северозападно от София. Тя е дял от по-големия историко-географски регион на Понишавието.

Следва да се има предвид, че няма консенсус между българските географи относно определението и разделението на отделните планинински форми в района. Понякога те са интерпретирани като старопланински ридове, понякога като отделни планини, но със спорни от географска и геологична гледна точка граници. Имайки предвид тези факти можем  да се опитаме да определим най-общо географските граници и особености на Забърде. Областта обхваща района в поречието на река Нишава и нейните притоци (вкл. най-големият: Забърдска река) между Годеч и Калотинското ждрело. На север тя е оградена от планината Видлич (най-висок вр. Басарски камен/камик, 1375,5 м. на територията на Сърбия, а на територията на България е вр.Голем дел, 1362,9 м. от масива Вучибаба над Годеч. Някои учени смятат Вучибаба за самостоятелна планина), а от юг от планината Чепън (с най-висок връх Петровски кръст) и рида Козарица над Цариброд. В източната част на областта е Годечката котловина, наречена Гладно поле (685 м н.в.), а в западната е Одоровско-смиловското поле. От изток на запад теренът на Забърде постепенно се издига и нахълмява и от котловинен придобива ридов характер. Като цяло ландшафтът на Забърде е нископланински и хълмист. Климатът му е умерено-континентален. Най-големите реки тук са Нишава и нейният десен приток - Забърдска река.
Изглед от с.Голеш под вр. Голеш на Видлич, Забърде, България (© Иван Василев) 

Кратка история

Не разполагаме с историческа информация за Забърде преди ХV в., а  и публикуваните археологически сведения също не са изобилни. По презумпция можем да свържем историята му с историята на близкия Торис/Турис (античното наименование на днешния град Пирот) през Късната Античност и Средновековието. От І до началото на ІХ век областта е в Римската империя (след 395 г. е в Източната римска империя/Византия). В началото на ІХ в. цялото Понишавието е покорено от България и през следващото хилядолетие споделя нейната съдба. В началото на ХІ в. българската държава е унищожена от Източната римска империя и на нейно място се появява византийската тема България. В края на ХІІ в. Понишавието, вкл. Забърде отново попада в границите на възстановената българска държава и остава в нея или нейните политически деривати (Търновското и Видинското царство) до 80-те години на ХІV в., когато е завладяна от османските турци. Няма сведения областта да е попадала в отстъпените за кратко в началото на ХV в. от османските турци земи в полза на Сръбското деспотство, както твърдят някои сръбски историци. 

Под властта на османците през ХV - ХІХ в. селищата от Забърде попадат в административно отношение в нахията Висока на Шехиркьойската (Пиротската) кааза на Софийския и Нишкия санджак. През 1846-1864 те са в Нишкия еялет, а от 1864 до 1878 в Дунавския вилает. До 1872 областта попада в Софийската и Нишавската епархия на Цариградската патриаршия, а между 1872 и 1878 към Нишавската епархия на Българската екзархия. 

През 1877-78 по време на Руско-турската война Забърде е окупиран от сръбската армия, но впоследствие, през 1879 е присъединен към новосъздаденото Княжество България. Между 1878 и 1919 областта се е намира в България и е част от Царибродска околия на Трънски окръг и е в рамките на софийската епархия на Българската екзархия. В резултат на Първата световна война и Ньойският договор Западно Забърде е анексирано от Кралство на сърби, хървати и словенци. От ноември 1920 до април 1941 и от 1944 до днес Западно Забърге е на територията на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, СФРЮ, Сърбия и Черна гора и Република Сърбия). В периода 1941-1944 Западно Забърге става отново част от България. Днес то влиза в община Димитровград (Цариброд), Пиротски окръг на Република Сърбия и има население от прибл. 630 души. Включва селата:
  • Бребевница
  • Височки Одоровци
  • Гуленовци 
  • Моинци (на сръбски: Моjинци)
  • Мъзгош (на сръбски: Мазгош) 
  • Петърлаш (на сръбски: Петерлаш)
  • Пъртопопинци (на сръбски: Протопопинци)
  • Радейна (на сръбски: Радеjна)
  • Смиловци.

Източният дял на Забърге, останал в България и след двете световни войни има население от прибл. 5100 души. В него влизат:
  • град Годеч и селата:
  • Букоровци, Годечка община
  • Връдловци, Годечка община
  • Върбница, Годечка община
  • Голеш, Годечка община
  • Каленовци, Годечка община
  • Лопушня, Годечка община
  • Мургаш, Годечка община
  • Разбоище, Годечка община
  • Ропот, Годечка община
  • Станянци, Годечка община
  • Туден, Годечка община
  • Шума, Годечка община
  • Беренде, Драгоманска община
  • Беренде извор, Драгоманска община
  • Липинци, Драгоманска община
  • Прекръсте, Драгоманска община
  • Чепърлянци, Драгоманска община.






Населението на цялата област към 2015 е 5500 души, 95% българи, говорещи на вариант на торлашкия диалект.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Най-крайни точки и високи върхове на Балканския полуостров

Изображение
Балканският полуостров е най-югоизточният европейски полуостров. Названието "балкански" е въведено в началото на ХІХ в. от немския учител, учен и публицист Аугуст Цойне.  Полуостровът попада в културно и политическо отношение в района на Балканите, наричан още Югоизточна Европа. В него се намират съвременните държави: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Словения (считана често и за част от Централна Европа), Сърбия, европейската част на Турция, Хърватия (считана понякога за част от Централна Европа) и Черна гора.  Във физикогеографски смисъл полуостровът се ограничава на изток, юг и запад от Черно, Мраморно,  Егейско, (Същинско)  Средиземно, Йонийско и Адриатическо морета. За северна граница на полуострова се приема река Дунав от вливането си в Черно море до устието на р. Сава при Белград, Сърбия, а оттам на запад по течението Сава до линията на реките Кърка - Випава в Словения и Изонцо в Италия до вливането на п...
Прочетете още

Завие-имаретът на Махмуд бей Михалоолу и хамамът в Ихтиман

Изображение
Иван Василев След османското завоевание през 1370/1 г. днешната ихтиманска котловина преминава във владение на Махмуд бей от влиятелната османска фамилия Михалоолу - наследници на Михал бей (Кьосе Михал, Гази Михал), ромейският ренегат и съратник на родоначалника на османската династия в началото на 14 в. в Мала Азия. Вероятно Махмуд бей е играл ключова роля при завоюването на Щипон ( най-значимото средновековно селище в района с все още неясна локализация. П рочуто е с битката между българи и ромеи от 986 г. Идентификацията на Щипон с късноантичния бург в прохода "Траянови врата", античния Суки е неоснователен. Някои учени смятат, че бургът е носил името Стенос, а и средновековните материали на този обект според разкопвача му  проф. Димитрина Митова-Джонова  с а повече от оскъдни ) и неговата територия - в резултат тя останала в eдна или друга степен във владение на неговите наследници в продължение на повече от пет века, дори...
Прочетете още

Параклисът "Йоан Рилски Чудотворец" в двореца "Царска Бистрица" в Боровец и неговите старинни икони

Изображение
Посетих двореца и парка "Царска Бистрица" и неговия новоизграден параклис посветен на св. Иван Рилски за пръв път през април, 2012 по време на ваканция. Поради общото "ново и неособено естетично" впечатление от храма не обърнах внимание на някои старинни икони, окачени по неговите стени. Направих единствено снимка на иконостаса за сведение.  През септември, 2018 отново по време на ваканция посетих двореца и храма, но имах повече време да огледам иконите по стените. Именно тогава ми направиха впечатление пет от тях - изключение от общата колекция нови икони, създадени не по-рано от края на ХХ -  началото на ХХІ в. Именно те станаха повод да напиша настоящото съобщение с цел да публикувам направените снимки и да привлека вниманието на изкуствоведите и реставраторите върху тях, тяхното състояние, възможности за опазване и по-задълбочено проучване. "Царска Бистрица" представлява по-скоро планинска резиденция и ловна хижа на владетелите на Третото бъ...
Прочетете още