Завие-имаретът на Махмуд бей Михалоолу и хамамът в Ихтиман

Иван Василев

След османското завоевание през 1370/1 г. днешната ихтиманска котловина преминава във владение на Махмуд бей от влиятелната османска фамилия Михалоолу - наследници на Михал бей (Кьосе Михал, Гази Михал), ромейският ренегат и съратник на родоначалника на османската династия в началото на 14 в. в Мала Азия. Вероятно Махмуд бей е играл ключова роля при завоюването на Щипон (най-значимото средновековно селище в района с все още неясна локализация. Прочуто е с битката между българи и ромеи от 986 г. Идентификацията на Щипон с късноантичния бург в прохода "Траянови врата", античния Суки е неоснователен. Някои учени смятат, че бургът е носил името Стенос, а и средновековните материали на този обект според разкопвача му проф. Димитрина Митова-Джонова са повече от оскъдни) и неговата територия - в резултат тя останала в eдна или друга степен във владение на неговите наследници в продължение на повече от пет века, дори и след Освобождението през 1878 г. 

На Махмуд бей се приписва изграждането на завие-имарет на главния път от Цариград за Белград, около което впоследствие се развил голям крайпътен комплекс, включващ и хамам, два хана/кервансарая и др. Най-ранните писмени свидетелства за този крайпътен комплекс в рамките на днешния Ихтиман са от началото на 16 век. Махиел Кил датира завие-имарета към 80-те и 90-те години на 14 век. Някои учени считат, че не само той, но и комплекса (в основната си част) са изградени от Махмуд бей в последните две десетилетия на 14 век. При всички случаи, именно този крайпътен комплекс и популярна спирка на Диагоналния път се превръща в ядро за развитие на съвременния Ихтиман. Според някои учени самото му име на осм. турски означава "съгласие и пощада", вероятно свързано с факти от историята около покоряването на областта от османците и нейния статут след това. В тази посока води и преводът на турската дума ihtimam в превод „усилие“, „грижа“, като не е невъзможно Ихтимам с течение на времето да се е развило в Ихтиман. Интерпретацията на подобна етимология на топонима не би била далеч от характера на селището, обгрижващо пътниците след дълъг, опасен и уморителен път през околните проходи.

Противно на разпространеното схващане в българската книжнина Ихтиман, който до Освобождението е главно населен от мюсюлмани, не наследява директно средновековния Щипон. Според някои турски учени, подкрепени от М. Кил селището възниква покрай крайпътния комплекс в котловината и със сигурност с течение на времето измества по значение Щипон, но последният не престава да съществува чак до края на 18 век - началото на 19 век (видно от османските данъчни регистри). Именно по време на кърджалийските нашествия той запустява - допускам, че е възможно оцелялото местно население да е потърсило убежище в близкия Ихтиман, където впоследствие трайно да се е установило и да е ускорило българизацията на този мюсюлмански град през 19 век.


В тази статия приемам наименованието завие-имарет, предложено от Х. Лоури, за обозначаване на дервишките обители/текета, предлагащи безплатна храна и подслон на пътуващите дервиши и изобщо пътници. Приема се, че първият имарет - благотворително заведение, безплатна обществена кухня за бедните - е създаден от султан Орхан в Изник. Впоследствие подобни благотворителни кухни, възникват навсякъде в Османската държава успоредно с нейната експанзия. Тъй като тези заведения са били достъпни в общи линии за всички, бедни и богати, пътници и местни, мюсюлмани и немюсюлмани, Х. Лоури смята, че имаретите се превърнали в сериозен инструмент на султанската политика за поддържане на социалния мир и приобщаване на покореното население. Завието е дервишко теке, обител - приют по пътя на пътуващите дервиши. Х. Лоури смята, че в първите векове на османска експанзия изграждането на завиета/текета следва непосредствено времето и посоката на османските победи. Според него това се дължи на преференциалната политика към дервишкия орден по това време заради ключовото участие на неговите членове в акънджийския корпус - ударната сила на османската османска армия. Х. Лоури посочва, че ранните османски извори използват двете имена взаимозаменяемо и дава пример с известните завие-имарети, основани от Евренос бей при завладяването на Западна Тракия и Южна Македония: в Комотини (Гюмюрджина) и Яница (Енидже Вардар). Според мен в случая става дума за две различни по функцията си места, които възникват самостоятелно, но по време на османската експанзия и като част от целенасочена политика завиетата допълват своя профил с имарети. Имарети съществуват и на други места (към джамии, медресета и пр.), но очевидно повечето завиета с времето стават и имарети и така правят двата термина объркващо заменяеми за днешните читател.

----------

От крайпътния комплекс в Ихтиман до наши дни са оцелели единствено завие-имарета, което най-късно през 16 век е преустроено в джамия и хамамът. П.Златев датира изграждането на хамама според архитектурата и композицията му през 16 век. Към тази дата се придържа и Л.Миков, но Мария Кипровска предполага, че той принадлежи към първоначалния комплекс на Махмуд бей, изграден в края на 14 век.

Състоянието на двете сгради в Ихтиман е твърде различно. Завие-имеретът е полуразрушена сграда в двора на Основно училище "Димчо Дебелянов" в Ихтиман. Руината, която е една от най-старите, ако не и най-старата османска сграда на територията на България, е напълно запусната, обрасла с растителност, зарита в отпадъци и използвана за нужник от хора и животни. Основата на сградата попада под (окомерно до метър) съвременния терен, понастоящем покрит с напукан асфалт, чиито фуги са обрасли с растителност. Подът във вътрешността й, също е затрупан от деструкции и отпадъци. Съвременната повърхност вероятно се дължи на подравняването на деструкции около сградата през 19 - 20 век след Руско-турската война, когато центърът на Ихтиман е опожарен или най-късно след като е съборено минарето през 20 век. Подобно издигане на нивото на околния терен се наблюдава и при църквата "Успение Богородично", построена през 1835. Изключение прави хамамът, чиято основа съвпада със съвременния терен.

Завие-имаретът представлява сграда с Т-образeн план, три квадратни помещения с куполи и централен вход на север и едно засводено помещение на юг. Построено е през 80-те - 90-те години на 14 век със средствата на Махмуд бей Михалоолу. Най-късно през 16 век то е превърнато в джамия и пред северната му фасада е добавен портик, а към него, от запад е построено минаре - днес те не са запазени. Запазени са по-ниските куполи на източното и западното помещение, напълно е съборен най-високият купол на централното помещение, сводът на южното помощение е разрушен частично. Сградата е изпълнена в клетъчен градеж и тухли (куполите и сводовете са изцяло от тухли). Във вътрешността личат поне 5 запазени слоя мазилка, като последният е с фрагменти от стенопис: геометрични и флорални мотиви в светлосиньо върху бял фон. Върху един от пандантивите в централното помощение е запазена стенописно-релефна украса в бяло и червено, имитация на характерния за ислямската архитектура мукарнас - клетъчен свод.

План на завието/имарета в Ихтиман (© Semavi Eyice, “Gazi Mihaloğlu Mahmud Bey Camii,” Türkiye Diyanet Vakfı İslâm Ansiklopedisi, vol. 13 (1996), 462.)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Изглед от север, ноември 2014 (© Иван Василев)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Северна фасада, ноември 2014 (© Иван Василев)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Източна фасада, ноември 2014 (© Иван Василев)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Южна фасада, ноември 2014 (© Иван Василев)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Изглед от запад, ноември 2014 (© Иван Василев)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Западна фасада, ноември 2014 (© Иван Василев)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Изглед от север, ноември 2014 (© Иван Василев)

Завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор. Поглед от източното към централното помещение, ноември 2014 (© Иван Василев)

Източното помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Куполът на източното помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман, ноември 2014 (© Иван Василев)

Централно помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор - поглед от юг към входната врата, ноември 2014 (© Иван Василев)

Централно помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор - поглед от юг, ноември 2014 (© Иван Василев)

Стенописно-релефна украса на пандантив (много опростена форма на мукарнас - клетъчен свод) в централното помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Централно помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Основа на купола на централното помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Основа на купола и фрагменти от стенописи върху пандантив в централното помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Фрагменти от стенописната украса на най-горния от общо 5 пласта мазилка в централното помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Южно помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Купол на западното помещение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Строителни техники, изплозвани при изграждането и преустройството на обекта. Западно помощение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Строителни техники, изплозвани при изграждането и преустройството на обекта. Западно помощение на завието на Махмуд бей Михалоолу в Ихтиман. Интериор, ноември 2014 (© Иван Василев)

Хамамът има асиметричен план, като съблекалнята (союнмалъкът) не лежи в една ос с останалите бански помещения. В първото ѝ описание в българската научна книжнина, П.Златев характеризира банята с "разкъсан силует". Имайки предвид 1. различията в техниките на градеж и украса - докато союнмалъкът е изграден предимно от клетъчна зидария и тухли, които в основата на барабана оформят разнообразни декоративни пана (рибена кост, редуване на хоризонтални и вертикални тухли и пр.), а на североизточната стена с тухли дори са оформени 2 многолъчеви, соларни или астрални декоративни елемента, то в останалата част от сградата преобладава каменната зидария, като клетъчният и тухленият градеж са рядкост (доколкото външната замазка при последната реставрация е надеждна основа за подобно твърдение), 2. сравнението на високия осемстенен барабан, поддържащ купола на съблекалнята с трите скромни цилиндрични барабана на куполите на другите помещения, можем да допуснем, че съществуващата днес сграда е изградена поетапно. Сходствата на градежа на съблекалнята и завието в близост подсказват, че е възможно те да са изградени по едно и също време. Останалата част от банята вероятно е изградена/преустроена в различно време. Подобна теза може да намери своите доказателства или опровержение, както и отговор на въпроса кое е по-късно и по-ранно, при детайлно проучване на екстериора, интериора и основите на сградата. Понястоящем, обаче, паметникът е в частен имот. Доскоро в него се е помещавала художествена галерия на местния бизнесмен и собственик на голф-игрището "Ер София" Лилян Тодоров. Приватизирането на този обект го е запазило в добро състояние въпреки някои "иновации" във външния му вид. Такива са покритията на куполите и навеса над южната входна врата, използването на не съвсем качествени и подходящи материали по време на последната реставрация на хамама, премахването на част от сградата - към момента липсва малкото квадратно помещение, долепено до източната фасада на обекта, документирано от М.Харбова (не изключвам възможността за грешка в изходната документация на М.Харбова) - не е ясно, дали то е било част от оригиналната постройка или по-късна, паянтова пристройка, остранена при последния ремонт. За съжаление, след смъртта на Лилян Тодоров през 2012, сградата остава заключена и недостъпна.

План на османският хамам в Ихтиман (© М. Харбова, "Градоустройство и архитектура по българските земи през ХV-ХVІІІ век", София: БАН, 1991)

Османският хамам в Ихтиман. Изглед от запад, ноември 2014 (© Иван Василев)

Османският хамам в Ихтиман. Изглед от юго-запад, ноември 2014 (© Иван Василев)

Османският хамам в Ихтиман. Изглед от северо-запад, ноември 2014 (© Иван Василев)

Османският хамам в Ихтиман. Поглед към двора на частния имот и южната фасада на паметника, ноември 2014 (© Иван Василев)

Османският хамам в Ихтиман. Поглед към двора на частния имот и южната фасада на паметника, ноември 2014 (© Иван Василев)

Османският хамам в Ихтиман. Изглед от север, ноември 2014 (© Иван Василев)

Османският хамам в Ихтиман. Северна фасада, ноември 2014 (© Иван Василев)

За да научим повече за най-ранната история на град Ихтиман и да запазим неговото културно наследство, е необходимо отношение, което към момента никоя институция не личи да проявява. Нацията ни, както и повечето балкански нации, е все още жертва на комплекси по отношение на османския период от историята ни и неговото културно наследство. Те се възпитават и вграждат в съзнанието на балканеца чрез неадекватни образователни и културни политики, присъщи на едно друго време и напълно обезценяват, променят или подменят истините за нашето минало. А една от тях е, че ние, съвременните граждани на България сме наследници на културата на всички народи и политически формирования, съществували някога в земите на днешна България и сме длъжни да ги запазим най-малкото, защото "народ без спомена за своята истинска история няма бъдеще". 

Ползвана литература:

Т. Златев, "Българският град през епохата на Възраждането", София, 1955: 73-73;

Л. Миков, "Османска архитектура и изкуство в България. Избрани студии", Том 1. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2012

Д. Трънкова, А. Георгиев, Х. Матанов, "Пътеводетел за османска България", Vagabond Media, София, 2011, 120-123.

М. Харбова, "Градоустройство и архитектура по българските земи през ХV-ХVІІІ век", София: БАН, 1991. [Margarita Harbova, Urbanism and Architecture in Bulgarian Lands in 15th - 18th c. (Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 1991).]

Semavi Eyice, “Gazi Mihaloğlu Mahmud Bey Camii,” Türkiye Diyanet Vakfı İslâm Ansiklopedisi, vol. 13 (1996), 462-463.

Machiel Kiel, “İhtiman,” Türkiye Diyanet Vakfı İslâm Ansiklopedisi, vol. 21 (2000), 571-572.

Mariya Kiprovska, Ruins of Past Glory: the Earliest Standing Ottoman Building in Bulgaria

Heath W. Lowry, The Shaping of the Ottoman Balkans 1350-1550. The Conquest, Settlement & Infrastructural Development of Northern Greece (Bahcisehir University Publications, Istanbul: 2010). 

Друга литература по темата:

Кръстю Миятев, „Приноси към средновековната археология на българските земи,” – В: Годишник на Народния Музей за 1921 г. (1922 г.), 248-254. [Kr. Miyatev, “Contributions to the medieval archeology of the Bulgarian lands,” National Museum Year-Book for 1921 (Sofia, 1922).]

Semavi Eyice, “İlk Osmanlı Devrinin Dini-İçtimai Bir Müessesesi: Zâviyeler ve Zâviyeli-Camiler,” İstanbul Üniversitesi İktisat Fakültesi Mecmuası 23:1-2 (1962-1963): 1-80.

Semavi Eyice, “Sofya Yakınında İhtiman’da Gazi Mihaloğlu Mahmud Bey İmâret-Camii,”Kubbealtı Akademi Mecmuası 2 (1975): 49-61.

Machiel Kiel, “Four Provincial Imarets in the Balkans and the Sources About Them” in N. Ergin, Ch. Neumann, A. Singer (eds.), Feeding People, Feeding Power: Imarets in the Ottoman Empire (Istanbul: Eren, 2007), 97-120.

Doğan Kuban, “Osmanlı Mimarisinin Öncül Yapısı: Zaviye” in idem. Osmanlı Mimarisi (Istanbul: Yem Yayın, 2007), 83-122.

Aptullah Kuran, “The Eyvan Mosque” in idem. The Mosque in Early Ottoman Architecture(Chicago and London: The University of Chicago Press, 1968), 71-136.

Emir Sedat, Erken Osmanlı Mimarlığında Çok-işlevli Yapılar: Kentsel Kolonizasyon Yapıları Olarak Zaviyeler. Cilt II – Orhan Gazî Dönemi Yapıları (İzmir: Akademi Kitabevi, 1994).