Най-крайни точки и високи върхове на Балканския полуостров

Балканският полуостров е най-югоизточният европейски полуостров. Названието "балкански" е въведено в началото на ХІХ в. от немския учител, учен и публицист Аугуст Цойне. 

Полуостровът попада в културно и политическо отношение в района на Балканите, наричан още Югоизточна Европа. В него се намират съвременните държави: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Словения (считана често и за част от Централна Европа), Сърбия, европейската част на Турция, Хърватия (считана понякога за част от Централна Европа) и Черна гора. 

Във физикогеографски смисъл полуостровът се ограничава на изток, юг и запад от Черно, Мраморно, Егейско, (Същинско) Средиземно, Йонийско и Адриатическо морета. За северна граница на полуострова се приема река Дунав от вливането си в Черно море до устието на р. Сава при Белград, Сърбия, а оттам на запад по течението Сава до линията на реките Кърка - Випава в Словения и Изонцо в Италия до вливането на последната в Адриатическо море. Съществуват и други хипотези за северозападна граница на Балканския полуостров по линиите на реките: Сава-Купа (най-южен вариант), Сава-Сора-Соча (на слов.)/Изонцо (на ит.) или Сава-Пишница-Соча/Изонцо (най-северен вариант). На картата по-долу е предпочетен варианта Сава - Кърка - Изонцо. 

При така очертаните географски контури на най-югоизточния европейски полуостров е очевидно, че три от четирите му крайни географски точки попадат в небалкански в политическо и културно отношение държави като Украйна и Италия. Освен това една считана за традиционно балканска държава, като Румъния остава почти изцяло извън географските граници на полуострова. Последният факт се нуждае от преосмисляне най-малкото защото Долнодунавската равнина представлява една географска цялост и при по-гъвкав подход североизточната граница на Балканите би могла да обхване цяла Влахия, т.е. да мине от пролома Железни врата на р. Дунав по билото на Карпатите и теченията на реките Милцов - Сирет до устието на последната в р. Дунав.

Карта на Балканския полуостров с най-високи върхове (триъгълници с цифри, означаващи надморската височина в метри. Първенецът Мусала е в червено, а останалите са в тъмносиньо (по-високите) и светлосиньо (по-ниските), крайни точки (червени ромбове) и хипотетична североизточна граница (червена линия). Автор: Иван Василев. Основната карта е на изображение със свободен достъп от Wikimedia Commons. 

Следват най-крайните континентални точки на Балканския полуостров според очертаното по-горе пространство. Освен тях ще споменем и други общоприети до момента.

На юг - безспорна най-крайна точка е нос Тенаро (Матапан), Пелопонес, Гърция - 36°23'07.3"С 22°28'59.0"И

Нос Тенаро (Матапан), Гърция. Снимка: Discovergreece.ru

На север - при северозападна граница на полуострова по линията на реките Сава - Кърка - Випава - Изонцо, негова най-крайна северна точка се явява завоят на река Випава преди вливането ѝ в р. Изонцо, Италия - 45°54'07.4"N 13°33'56.6"E. 

Река Випава преди завоя и устието си в р. Изонцо, Италия. Снимка: Google Maps.

Замъкът Рубия в близост до завоя на р. Випава, Гориция, Италия. Снимка: www.castellodirubbia.com

В случай, че приемем за гранична най-северната възможна линия Сава-Пишница-Соча/Изонцо, то тогава най-северната крайна точка на Балканския полуостров ще е в началото на река Сава при сливането на реките Сава Долинка и Пишница в Крайнска гора, Словения - 46°29'19.5"С 13°48'16.2"И.

Река Сава малко след сливането на Пишница и Сава Долинка, Словения

На изток - устието на Потаповския канал в Черно море (Делтата на р. Дунав) на о-в Гнеушев, Украйна  - 45°27'44.9"С 29°46'44.4"И.

Остров Гнеушев и Потаповския канал в Делтата на Дунав, Украйна. Най-крайната източна точка на полуострова е отбелязана с червен ромб. Снимка: Google Maps.

На запад - географията показва, че това би трябвало да е завоя на река Изонцо след сливането и с река Фиуме Торе до град Пиерис в Гориция, Италия - 45°48'34.3"С 13°25'37.7"И. По-популярна, обаче, е една по-"балканска" точка - Нос Лако в Башания на п-ов Истрия, Хърватия - 45°29'12.5"С 13°29'23.6"И.

Поглед към завоя на р. Изонцо от път SS14, Venezia Giulia, Италия. Снимка: Google Maps.

Поглед от нос Лако към близкия фар на нос Савудрия, Хърватия. Снимка: Levante Beach Bar

Най-високите върхове на Балканския полуостров са:

(Снимките използвани по-долу са изображения със свободен достъп от Wikimedia Commons)

Връх Мусала, Рила, първенец на България и Балканите (2925 м.)

Връх Митикас, Олимп, първенец на Гърция (2918 м.) и втори най-висок връх на Балканите

Връх Вихрен, Пирин, България (2914 м.). Втори най-висок връх в България и трети на Балканите.

Само в тези три балкански планини има още четири върха, които надвишават 2900 м.: вр. Сколио (2912 м.) и вр. Стефани (2909 м.) в Олимп, вр. Кутело в Пирин (2908 м.) и вр. Малка Мусала в Рила (2902 м.) и повече от 10 с височина в диапазона между 2800 - 2900 м. 

В Рила, Олимп и Пирин се намират двадесетте най-високи точки на Балканския полуостров, но за да не се ограничаваме само с тях в тази статия ще посочим и планинските първенци на Полуострова по ред на височината им:

Връх Голем Кораб, Кораб, първенец на Албания и Македония (2764)

Връх Голем турчин (Титов връх), Шар, Македония (2747)

Езерски връх, Проклетие (Албански Алпи), Динариди, Албания (2694 м.). Най-висок връх на Динаридите и втори най-висок връх в Албания.

 Връх Жеравица (Джеравица), Проклетие (Албански Алпи), Динариди, първенец на Косово (2656 м.)

Връх Смолика, Пинд, Гърция (2637 м.). Втори най-висок връх в Гърция.

Връх Пелистер, Баба, Македония (2601 м.)

Най-високи върхове в други държави от полуострова са:

Връх Зла колата, Проклетие (Албански Алпи), Динариди, първенец на Черна гора  (2534 м.). Намира се на черногорско-албанската граница.

Връх Боботов кук, Дурмитор, Черна гора (2523 м.). Понякога се посочва за най-висок връх в Черна гора, пренебрегвайки граничния връх Зла колата.

Връх Маглич, Маглич, първенец на Босна и Херцеговина (2386 м.). Върхът е втори по-височина в планинската верига Маглич-Биоч-Волуяк-Търновачки Дурмитор-Власуя, чийто първенец е Велики витао (2396 м.), Биоч в Черна гора.

Връх Миджур, Стара планина, първенец на Сърбия (2169 м.). Намира се на българо-сръбската граница. Най-високият връх в Стара планина е вр. Ботев (2376 м.), България.

Връх Динара (Синял), Динара, Динариди, първенец на Хърватия (1831 м.). Най-високият връх в планината е Троглав (1913 м.) в Босна и Херцеговина.

Други възможни балкански върхове:

Връх Триглав, Юлийски Алпи, първенец на Словения (2864 м.). Този връх попада в Алпите и географски не може да принадлежи на Балканския полуостров. Въпреки това е причисляван към балканските върхове поради факта, че е бил първенец на бивша Югославия.  Приема се за балкански и от подкрепящите хипотезата за  северозападна граница на полуостров по линията Сава-Пишница-Соча/Изонцо.

Връх Молдовяну, Южни Карпати (Трансилвански Алпи), първенец на Румъния (2544 м.). В случай, че приемем Влахия за географска част от Балканския полуостров, върхът попада на границата на полуострова с Трансилвания.