Най-крайни точки и високи върхове на Балканския полуостров

Балканският полуостров е най-югоизточният европейски полуостров. Названието "балкански" е въведено в началото на ХІХ в. от немския учител, учен и публицист Аугуст Цойне. Той се намира в югоизточната част на Европа и почти изцяло попада в очертанията на зоната, възприемана политически и културно като Балканите. Неговата територия е заета от следните съвременни държави: 

• традиционно считаните за балкански: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора; 
• държави, които са причислявани и към други региони: Словения и Хърватия (към Централна Европа), Румъния (към Източна Европа) и Турция (към Западна Азия);
• малки части от небалкански в политическо и културно отношение държави като Италия и Украйна.

Във физикогеографски смисъл полуостровът се ограничава на изток, юг и запад от Черно море, Мраморно море и Средиземно море с неговите дялове: Егейско, Либийско, Йонийско и Адриатическо морета. За северна граница на полуострова се приема река Дунав от вливането си в Черно море до устието на р. Сава при Белград, Сърбия, а оттам на запад по течението Сава до линията на реките Кърка - Випава в Словения и Изонцо в Италия до вливането на последната в Адриатическо море. Съществуват и други хипотези за северозападна граница на Балканския полуостров по линиите на реките: Сава-Купа (най-южен вариант), Сава-Сора-Соча (слов.)/Изонцо (ит.) или Сава-Пишница-Соча/Изонцо (най-северен вариант). На картата по-долу е предпочетен варианта Сава - Кърка - Изонцо. 

При така очертаните географски контури на най-югоизточния европейски полуостров е очевидно, че три от четирите му крайни географски точки попадат в небалканските в политическо и културно отношение Украйна и Италия. Освен това, една считана за традиционно балканска държава, като Румъния остава почти изцяло извън географските граници на полуострова. Последният факт се нуждае от преосмисляне най-малкото защото Долнодунавската равнина представлява една географска и геоложка цялост (т.нар. Мизийска плоча), чиято северна граница от пролома Железни врата на р. Дунав по билото на Карпатите до линията на реките Милков - Путна - Сирет до устието на р. Дунав, следва да се възприема за реална североизточна граница на Балканския полуостров.

Карта на Балканския полуостров с най-високи върхове (триъгълници с цифри, означаващи надморската височина в метри. Първенецът Мусала е в червено, а останалите са в светлосиньо (планинските първенци на Балканите) и  в тъмносиньо (най-високите точки в останалите балкански държави и планинските първенци на планините, в които те се намират, в случай че са различни), крайни точки (червени ромбове) и хипотетична североизточна граница (червена линия). Автор: Иван Василев. Основната карта е на изображение със свободен достъп от Wikimedia Commons. 

Следват най-крайните континентални точки на Балканския полуостров според очертаното по-горе пространство. Освен тях ще споменем и други общоприети до момента.

На юг - безспорна най-крайна точка е нос Тенаро (Матапан), Пелопонес, Гърция - 36°23'07.3"С 22°28'59.0"И

Нос Тенаро (Матапан), Гърция. Снимка: Discovergreece.ru

На север - при северозападна граница на полуострова по линията на реките Сава - Кърка - Випава - Изонцо, негова най-крайна северна точка се явява завоят на река Випава преди вливането ѝ в р. Изонцо, Италия - 45°54'07.4"N 13°33'56.6"E. 

Река Випава преди завоя и устието си в р. Изонцо, Италия. Снимка: Google Maps.

Замъкът Рубия в близост до завоя на р. Випава, Гориция, Италия. Снимка: www.castellodirubbia.com

В случай, че приемем за гранична най-северната възможна линия Сава-Пишница-Соча/Изонцо, то тогава най-северната крайна точка на Балканския полуостров ще е в началото на река Сава при сливането на реките Сава Долинка и Пишница в Крайнска гора, Словения - 46°29'19.5"С 13°48'16.2"И.

Река Сава малко след сливането на Пишница и Сава Долинка, Словения

На изток - устието на Потаповския канал в Черно море (Делтата на р. Дунав) на о-в Гнеушев, Украйна  - 45°27'44.9"С 29°46'44.4"И.

Остров Гнеушев и Потаповския канал в Делтата на Дунав, Украйна. Най-крайната източна точка на полуострова е отбелязана с червен ромб. Снимка: Google Maps.

На запад - географията показва, че това би трябвало да е завоя на река Изонцо след сливането и с река Фиуме Торе до град Пиерис в Гориция, Италия - 45°48'34.3"С 13°25'37.7"И. По-популярна, обаче, е една по-"балканска" точка - Нос Лако в Башания на п-ов Истрия, Хърватия - 45°29'12.5"С 13°29'23.6"И.

Поглед към завоя на р. Изонцо от път SS14, Venezia Giulia, Италия. Снимка: Google Maps.

Поглед от нос Лако към близкия фар на нос Савудрия, Хърватия. Снимка: Levante Beach Bar

Най-високите върхове на Балканския полуостров са:

(Снимките използвани по-долу са изображения със свободен достъп от Wikimedia Commons)

1-Връх Мусала, Рила, първенец на България и Балканите (2925 м.)

2-Връх Митикас, Олимп, първенец на Гърция (2918 м.) и втори най-висок връх на Балканите

3-Връх Вихрен, Пирин, България (2914 м.). Втори най-висок връх в България и трети на Балканите.

Само в тези три балкански планини има още четири върха, които надвишават 2900 м.: вр. Сколио (2912 м.) и вр. Стефани (2909 м.) в Олимп, вр. Кутело в Пирин (2908 м.) и вр. Малка Мусала в Рила (2902 м.) и повече от 10 с височина в диапазона между 2800 - 2900 м. 

В Рила, Олимп и Пирин се намират двадесетте най-високи точки на Балканския полуостров, но за да не се ограничаваме само с тях в тази статия ще посочим и планинските първенци на Полуострова по ред на височината им:

4-Връх Голем Кораб, Кораб, първенец на Албания и Северна Македония (2764 м.)

5-Връх Голем турчин (Титов връх), Шар, Северна Македония (2747 м.)

6-Езерски връх, Проклетие (Албански Алпи), Динариди, Албания (2694 м.). Най-висок връх на Динарските планини и втори най-висок връх в Албания

 7-Връх Жеравица (Джеравица), Проклетие (Албански Алпи), Динарските планини, първенец на Косово (2656 м.)

8-Връх Смолика, Пинд, Гърция (2637 м.). Втори най-висок връх в Гърция

9-Връх Пелистер, Баба, Северна Македония (2601 м.)

10-Връх Молдовяну, Южни Карпати (Трансилвански Алпи), първенец на Румъния (2544 м.). В случай, че приемем Влахия за географска част от Балканския полуостров, върхът попада на границата на полуострова с Трансилвания.

Най-високи върхове в други държави от Полуострова са:

СЛОВЕНИЯ

Връх Триглав, Юлийски Алпи, първенец на Словения (2864 м.). Този връх попада в Алпите и географски не принадлежи на Балканския полуостров. Въпреки това е причисляван към балканските върхове поради факта, че е бил първенец на бивша Югославия.  Приема се за балкански и от подкрепящите хипотезата за северозападна граница на полуостров по линията Сава-Пишница-Соча/Изонцо.

ЧЕРНА ГОРА

Връх Зла колата, Проклетие (Албански Алпи), Динарски планини, първенец на Черна гора  (2534 м.). Намира се на черногорско-албанската граница.

Връх Боботов кук, Дурмитор, Динарски планини, Черна гора (2523 м.). Понякога се посочва за най-висок връх в Черна гора, пренебрегвайки граничния връх Зла колата.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Връх Мъглич, Маглич, първенец на Босна и Херцеговина (2386 м.). Върхът е втори по-височина в динарската планинска верига Маглич-Биоч-Волуяк-Търновачки Дурмитор-Власуя, чийто първенец е Велики витао (2396 м.), Биоч в Черна гора. Самият връх има две възвишения Босненски Мъглич и Черногорски Мъглич, който е с 2 метра по-висок - 2388 м.

СЪРБИЯ

Връх Миджур, Стара планина, първенец на Сърбия (2169 м.). Намира се на българо-сръбската граница. Най-високият връх в Стара планина е вр. Ботев (2376 м.), България.

ХЪРВАТИЯ

Връх Динара (Синял), Динара, Динариди, първенец на Хърватия (1831 м.). Най-високият връх в планината е Троглав (1913 м.) в Босна и Херцеговина.