Балканският полуостров е най-югоизточният европейски полуостров. Названието "балкански" е въведено в началото на ХІХ в. от немския учител, учен и публицист Аугуст Цойне. Той се намира в югоизточната част на Европа и почти изцяло попада в очертанията на зоната, възприемана политически и културно като Балканите. Неговата територия е заета от следните съвременни държави:
- считаните за балкански в културно-политически аспект: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора;
- държави, които са причислявани и към други културно-политически региони: Словения и Хърватия (към Централна Европа), Румъния (към Централна или Източна Европа) и Турция (към Западна Азия);
- малки части от небалкански в политическо и културно отношение държави като Италия и Украйна.
Във физикогеографски смисъл полуостровът е ясно ограничен на изток, юг и запад от Черно море, Мраморно море и Средиземно море с неговите дялове: Егейско, Либийско, Йонийско и Адриатическо морета. Неуточнена остава неговата северна граница. За такава най-общо се приема река Дунав от вливането си в Черно море до устието на р. Сава при Белград, Сърбия, а оттам на запад по течението на Сава и различни нейни притоци до североизточния край на Адриатическо море.
Нека започнем от възможните граници на северозапад и така да определим възможните крайни точки на Полуострова в тази посока.
- Една от популярните хипотези прокарва северозападната граница на Полуострова от устието на р. Купа в река Сава при гр. Сисак, Хърватия, до нейният извор и оттам през областта Горски Котар до Кварнерския залив. Тази политкоректна хипотеза, избягваща "балканизирането" на Словения и п-ов Истрия има един съществен недостатък и той е, че напълно пренебрегва географията и нелогично оставя северозападния край на Динарските планини извън Балканите.
- Подобни недостатъци имат хипотезите поставяща тази граница на юг от северната граница на Динарските планини по линиите: Кърка - Любляница - Випава - Соча (слов.)/Изонцо (ит.) или Кърка - Любляница - Триест или на север от южната граница на Юлийските Алпи по линиите Сава-Сора-Соча (слов.)/Изонцо (ит.) или Сава-Пишница-Соча/Изонцо (най-северен вариант).
- Доста популярна и най-логична от орографска гледна точка е хипотезата, която поставя северозападната граница на Полуострова по границата между Динарските планини и Юлийските Алпи, от устието на р. Кърка в река Сава, Словения до устието на река Изонцо (ит.)/Соча (слов.) в Адриатическо море. Тя започва от устието на р. Кърка до нейния извор и оттам по северната граница на Динарските планини, опиращи в Люблянската котловина, входа на прохода Постойнска врата, по поречията на Зала и Идрийца до вливането й в Соча (слов.)/Изонцо (ит.) и оттам до нейното устие в Адриатическо море при гр. Монфалконе, Италия. На картата по-долу е предпочетен именно този вариант, обхващащ най-северозападния дял на Динарските планини Търновски Гозд. В този случай северозападният дял на Полуострова ще обхване близо 1/3 от територията на Словения и най-югоизточния край на италианския регион Фриули - Венеция Джулия: провнция Триест и повече от половината на провинция Гориция. Без никакъв политически подтекст и подчертавайки силните културно-исторически връзки на Словения с Централна Европа и нейното самоопределение, като централноевропейска държава, както и италианския характер в почти вяско едно отношение на втората територия, следва да припомним, че тези земи все пак имат освен географска и културно-историческа връзка с Балканите. Словения през по-голямата част от 20 век е дял на предимно балканската Югославия, а населението и принадлежи етно-лингвистично към южнославянските народи, населяващи основно Балканите. Териториите в Италия са свързани по-периферно с Полуострова. Населението им до днес е смесено: италияно-славянско, а в исторически аспект поне от ХV век до началото на ХХ в. тези земи са част от империи, владеещи големи части от Балканите: Венеция и Австрия.
Проблемът със северната граница на Полуострова не приключва на северозапад. На североизток за нейна неоспорима до момента граница се счита Дунав от вливането р. Сава до неговата делта. Този факт се нуждае от преосмисляне най-малкото защото Долнодунавската равнина представлява една географска и геоложка цялост (т.нар. Мизийска плоча). На север плочата опира в Карпатите, които нямат по протежението си ясно изразено орографско било. На североизток тя граничи със Скитската плоча, която принадлежи на Източна Европа. От нея я делят няколко разлома: Тротуш, Печеняга-Камена и Св. Георги. Това прави невъзможно да се съобразим с напълно орографския подход при очертаването на северната граница на Полуострова в Южните и част от Източните Карпати и ще се съобразим със съществуващото историческо и административно разделение между историческата област Влахия и съседните Банат и Трансилвания чак до вр. Лъкъуци - историческо средоточие между областите Влахия, Молдова и Трансилвания в Румъния. Оттам можем отново да последваме съществуващото вододелно било, което съвпада с административните граници между областите Вранча и Ковасна в Румъния до прохода Мушат. Оттам границата би следвала вододелното било, заобикаляйки от запад и север басейна на на р. Ойтуз и нейните притоци до гр. Онещ, включвайки по този начин малки части от историческите Трансилвания и Молдова. В Онещ реката се влива в р. Тротуш и оттам границата следва поречията на тази река, Сирет и Дунав с неговия ръкав Св. Георги до вливането му в Черно море. По този начин тя ще следва отново орографския приницп на разломните граници между Мизийската и Скитската плоча.
Като обобщение ще очертеам още веднъж северната балканска граница от Изток на Запад, която намираме за географски коректна. Тя започва от устието на дунавския ръкав Св. Георги в Черно море, върви нагоре по поречията на Дунав - Сирет - Тротуш, от гр. Онещ, Румъния поема по вододелниоте карпатски била, отделящи басейна на река Ойтуз до прохода Мушат, откъдето поема по карпатския вододел до вр. Лъкъуци. Оттам следва историческата карпатска граница на Влахия с Трансилвания и Банат до река Черна. След вливането на последната в Дунав в пролома Железни врата, границата се продължава на запад по течението на голямата река и реките Сава - Кърка - Зала - Идрийца - Соча/Изонцо до вливането на последната в Адриатическо море.
Алтернатива на тази обусловена от смесени историческо-геоложки принципи граница, е изцяло историческия подход, който би следвал северната влашка граница в Карпатите от река Черна до вр. Лъкъуци и оттам по реките Милков и Сирет до Дунав, където ще поеме по северния, килийски ръкав.
При така очертаните географски контури на най-югоизточния европейски полуостров е очевидно, че една от четирите му крайни географски точки попада в небалканска Италия, а останалите са в Словения, Румъния и Гърция.
Карта на Балканския полуостров с най-високи върхове (триъгълници с цифри, означаващи надморската височина в метри. Първенецът Мусала е в червено, а останалите са в светлосиньо (планинските първенци на Балканите) и в тъмносиньо (най-високите точки в останалите балкански държави и планинските първенци на планините, в които те се намират, в случай че са различни), крайни точки (червени ромбове) и хипотетична североизточна граница (червена линия). Автор: Иван Василев. Основната карта е на изображение със свободен достъп от Wikimedia Commons.
Следват най-крайните континентални точки на Балканския полуостров според очертаното по-горе пространство. Освен тях ще споменем и други общоприети до момента.
На юг - безспорна най-крайна точка е нос Тенаро (Матапан), Пелопонес, Гърция - 36°23'07.3"С 22°28'59.0"И
На север - Мостът над река Идрийца в Мост на Сочи, Словения 46°09'06.2"С 13°44'32.8"И.
Сателитна снимка от Google Maps (5.10.2026). Точката Most na Idrijci е отбелязана с червен маркер.
Други варианти:
- при северозападна граница на полуострова по линията на реките Сава - Кърка - Випава - Изонцо, негова най-крайна северна точка се явява завоят на река Випава преди вливането ѝ в р. Изонцо, Италия - 45°54'07.4"С 13°33'56.6"И.
 |
| Река Випава преди завоя и устието си в р. Изонцо, Италия. Снимка: Google Maps. |
- В случай, че приемем за гранична най-северната възможна линия Сава-Пишница-Соча/Изонцо, то тогава най-северната крайна точка на Балканския полуостров ще е в началото на река Сава при сливането на реките Сава Долинка и Пишница в Крайнска гора, Словения - 46°29'19.5"С 13°48'16.2"И.
 |
| Река Сава малко след сливането на Пишница и Сава Долинка, Словения |
На изток - северната част на плажа Сакалин, Румъния, непосредствено на юг от устието на ръкава Св. Георги - 44°52'26.4"С 29°36'58.3"И. Този черноморски плаж се намира на новооформения остров Сакалин в Биосферния резерват на Дунавската делта, Румъния - Украйна.
Сателитна снимка от Google Maps (5.10.2026). Точката е отбелязана с червен маркер.
Други варианти: - Най-източната точка от сушата на Дунавската делта е създадена от човека. Тя е в Украйна, в югоизточния край на Стамбулския остров от Дунавската делта. Намира се на края на вълнолома, ограждащ от север, устието на ръкава Бистри (наричан също Новостамбулски) - 45°19'43.2"С 29°47'28.1"И. Най-източната естествена точка от сушата на Делтата е на друг украински остров в Дунавската делта, о-в Гнеушев. Точката се намира на южния бряг на устието на Потаповския канал при вливането му в Черно море - 45°27'36.9"С 29°46'47.8"И. И двете точки се намират в Дунавския биосферен резерват, Украйна.
- Най-източната естествена точка на Румъния е носа с метеорологична станция Сулина - 45°09'43.0"С 29°43'40.6"И, а най-източната точка изобщо е източния край на северната стена на ръкава Дунав - Сулина - 45°08'47.2"С 29°46'04.7"И.
На запад - географията показва, че това би трябвало да е завоя на река Изонцо след сливането и с река Фиуме Торе до град Пиерис в Гориция, Италия - 45°48'34.3"С 13°25'37.7"И.
 |
| Поглед към завоя на р. Изонцо от път SS14, Venezia Giulia, Италия. Снимка: Google Maps. |
Друг вариант е нос Лако в Башания на п-ов Истрия, Хърватия - 45°29'12.5"С 13°29'23.6"И.
 |
| Поглед от нос Лако към близкия фар на нос Савудрия, Хърватия. Снимка: Levante Beach Bar |
Най-високите върхове на Балканския полуостров са:
(Снимките използвани по-долу са изображения със свободен достъп от Wikimedia Commons)
 |
1-Връх Мусала, Рила, първенец на България и Балканите (2925 м.)
|
 |
2-Връх Митикас, Олимп, първенец на Гърция (2918 м.) и втори най-висок връх на Балканите
|
 |
| 3-Връх Вихрен, Пирин, България (2914 м.). Втори най-висок връх в България и трети на Балканите. |
Само в тези три балкански планини има още четири върха, които надвишават 2900 м.: вр. Сколио (2912 м.) и вр. Стефани (2909 м.) в Олимп, вр. Кутело в Пирин (2908 м.) и вр. Малка Мусала в Рила (2902 м.) и повече от 10 с височина в диапазона между 2800 - 2900 м.
В Рила, Олимп и Пирин се намират двадесетте най-високи точки на Балканския полуостров, но за да не се ограничаваме само с тях в тази статия ще посочим и планинските първенци на Полуострова по ред на височината им:
 |
4-Връх Голем Кораб, Кораб, първенец на Албания и Северна Македония (2764 м.)
|
 |
| 5-Връх Голем турчин (Титов връх), Шар, Северна Македония (2747 м.) |
 |
6-Езерски връх, Проклетие (Албански Алпи), Динариди, Албания (2694 м.). Най-висок връх на Динарските планини и втори най-висок връх в Албания
|
 |
7-Връх Жеравица (Джеравица), Проклетие (Албански Алпи), Динарските планини, първенец на Косово (2656 м.)
|
 |
| 8-Връх Смолика, Пинд, Гърция (2637 м.). Втори най-висок връх в Гърция |
 |
| 9-Връх Пелистер, Баба, Северна Македония (2601 м.) |
10-Връх Молдовяну, Южни Карпати (Трансилвански Алпи), първенец на Румъния (2544 м.). В случай, че приемем Влахия за географска част от Балканския полуостров, върхът попада на границата на полуострова с Трансилвания.
Най-високи върхове в други държави от Полуострова са:
СЛОВЕНИЯ
Най-високият балкански връх в Словения е вр. Велики Снежник (1796 м.) на динарското плато Снежник в областта Вътрешна Крайна, но най-високият връх в страната е вр. Триглав.
Връх Триглав, Юлийски Алпи, първенец на Словения (2864 м.). Този връх попада в Алпите и географски не принадлежи на Балканския полуостров. Въпреки това е причисляван към балканските върхове поради факта, че е бил първенец на бивша Югославия. Приема се за балкански и от подкрепящите хипотезата за северозападна граница на полуостров по линията Сава-Пишница-Соча/Изонцо.
ЧЕРНА ГОРА
 |
Връх Зла колата, Проклетие (Албански Алпи), Динарски планини, първенец на Черна гора (2534 м.). Намира се на черногорско-албанската граница.
|
Връх Боботов кук, Дурмитор, Динарски планини, Черна гора (2523 м.). Понякога се посочва за най-висок връх в Черна гора, пренебрегвайки граничния връх Зла колата.
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА |
|
|
Връх Мъглич, Маглич, първенец на Босна и Херцеговина (2386 м.). Върхът е втори по-височина в динарската планинска верига Маглич-Биоч-Волуяк-Търновачки Дурмитор-Власуя, чийто първенец е Велики витао (2396 м.), Биоч в Черна гора. Самият връх има две възвишения Босненски Мъглич и Черногорски Мъглич, който е с 2 метра по-висок - 2388 м.
СЪРБИЯ |
 |
Връх Миджур, Стара планина, първенец на Сърбия (2169 м.). Намира се на българо-сръбската граница. Най-високият връх в Стара планина е вр. Ботев (2376 м.), България.
ХЪРВАТИЯ |
 |
Връх Динара (Синял), Динара, Динариди, първенец на Хърватия (1831 м.). Най-високият връх в планината е Троглав (1913 м.) в Босна и Херцеговина. |
http://www.geoznanie.com/2013/02/geografia-na-balkanskia-poluostrov.html
ОтговорИзтриване